Изравнителната и капиталовата субсидия за общините растат през 2022 г.
След като представихме данните за приходите и разноските на общините в страната, тази седмица е време да допълним картината на общинските финанси с прехвърлянията от централния бюджет. Фокусираме се по-конкретно върху изравнителната дотация и целевата дотация за финансови разноски, информация за които може да се откри в приложенията към Закона за държавния бюджет за 2022 година Тъй като дотациите се дефинират годишно от Народното събрание посредством закона за държавния бюджет, тук имаме взор към настоящите данни.
Целта на изравнителната дотация е да компенсира разликите в личните доходи сред общините. Тя се пресмята според формула, включваща редица съставни елементи – брой деца и възрастни, дължина на пътната мрежа, население, територия, данъчна тежест и най-много личните доходи. Важно е да отбележим, че по-голяма дотация получават общините, които през предишни години са имали невисок дял на личните доходи по отношение на общите приходи. Също по този начин, по един от основните съставни елементи на дотацията средства получават единствено общини, при които данъчните приходи на човек са под 120% от междинните за страната, като в тази ситуация се компенсира разликата, т.е. колкото по-близко до този предел са постъпленията, толкоз по-нисък ще е прехвърлянето от държавния бюджет.
Номиналният размер на изравнителната дотация зависи частично от популацията на общините – предстоящо, най-големите бенефициенти са огромни общини с релативно ниски лични доходи. На първо място по този индикатор е Пазарджик с обща дотация от 7,7 млн. лева, следвана от Русе (7,5 млн. лева.), Сливен (6,2 млн. лева.), Стара Загора (6,1 млн. лева.) и Кърджали (5,8 млн. лева.). В другия завършек на спектъра стоят 18 общини, които не са получили нито лев изравнителна дотация. Те са най-вече в туристически региони (черноморски общини като Несебър, Созопол и Приморско и такива със мощно застъпен планински туризъм като Банско и Чепеларе), както и рудодобивни и индустриални центрове (Златица, Козлодуй, Гълъбово, Девня). Тук се подреждат и две от най-големите общини, а точно - София и Варна.
По-интересно обаче е да разгледаме по какъв брой от плануваните в бюджета общо 379 милиона лв. за изравнителни дотации се пада приблизително на гражданин във всяка община. Най-много на човек са получили Трекляно (576 лева.), Бойница (420 лева.), Чупрене (288 лева.) и Невестино (259 лева.) – все измежду общините с минимум население в страната. Областни центрове със относително високи икономическа интензивност и население разумно са получили ниски дотации – Пловдив (15 лева./човек), Плевен (29 лева./човек), Велико Търново (31 лева./човек), Благоевград (32 лева./човек) и Стара Загора (40 лева./човек). Средната изравнителна дотация на човек за страната е 55 лева, само че цели 232 общини получават повече от това, като повода за това е, че общините с най-голямо население не получават субсидия и надлежно дърпат междинната стойност надолу. Ако разгледаме единствено тези 247 общини, получаващи някаква дотация, междинната стойност на човек е 78,7 лева, като 198 получават повече от това.
Общият размер на изравнителната дотация е повишен с 15% - от 329 милиона лв. през 2021 година до 379 милиона през 2022 година, като този растеж е доста по-висок от темпа на повишаване през последните няколко години. При 102 общини нарастването надвишава общото, а при 25 от тях то е по-голямо от 30%. Най-голям растеж означават Благоевград (188,4%), Априлци (78,6%), Опан (75,2%), Камено (54,3%) и Каварна (53,8%). При 27 общини изменение липсва, като тук попадат освен общини с стабилно нулева дотация. Например Габрово, Копривщица, Макреш, Петрич и Раковски са получили еднакъв размер на дотацията и през 2021г., и през 2022г. Интересни образци са Гълъбово и Пловдив. Първата бележи 100-процентово намаляване (единствената негативна промяна), защото в актуалната година не взима никаква изравнителна дотация. Случаят на Пловдив е противоположният – през 2021г. общината не е взела никакви средства, само че тази година за нея са планувани 5,3 млн. лева
Друг значим приток на средства от централния бюджет към общините е целевата дотация за финансови разноски. Тя се дефинира от два съставния елемент, като първият регистрира броя обитаеми места, дължината на общинските пътища, популацията и територията, като колкото по-високи са стойностите на тези индикатори, толкоз по-голяма е номиналната дотация. Наличен е и втори съставен елемент, ориентиран към общините от четвърта и пета категория според категоризацията на МРРБ (тя регистрира редица демографски фактори, сегашно положение на инфраструктурата, достъп до канализация, интернет, лечебни и образователни заведения, положение на пазара на труда, данъчни доходи и др.), като тези категории включват общините с най-слабо показване. Важно е и да се означи, че размерът на целевата дотация не дава цялостна картина за капиталовата интензивност на общините, защото тя изключва забележителните средства, които се усвояват по европейски стратегии, както и средствата за съответни проекти в дадени общини, отпускани със специфични решения на държавното управление. Ето за какво е потребно индикаторът да се преглежда дружно с осъществените общи капиталови разходи в общините.
Понеже методологията на установяване на дотацията дава преимущество на общини с доста обитаеми места, огромно население и развита пътна мрежа, за по-обективно съпоставяне се фокусираме върху получените средства на човек от популацията. На гражданин най-голяма дотация са получили относително дребни общини като Трекляно (1036 лева./човек), Невестино (483 лева./човек), Ковачевци (474 лева./човек), Трън (450 лева./човек) и Бойница (408 лева./човек). Същевременно най-ниски са дотациите в огромните градски общини – Пловдив (11лв./човек), Ямбол, Варна, Добрич, Столична (12 лева./човек), Бургас (14 лева./човек) и Русе (16 лева./човек). Предвид изравнителния темперамент на описаната нагоре методология резултатът е логически – най-вече средства на гражданин взимат дребни погранични и планински общини, които се затрудняват да правят финансови разноски, заради ниското равнище на личните доходи и многото на брой дребни обитаеми места със слаба съгласуваност между тях. Същевременно градските общини с високи доходи не се нуждаят от толкоз огромна помощ от централния бюджет на човек и надлежно не я получават.
Предвидените средства за целеви дотации за общините в централния бюджет са общо 296 млн. лева, или приблизително по 43 лева на човек от популацията. Общо 213 общини получават по повече от това на гражданин.
През 2022г. общата целева дотация за финансови разноски също пораства, освен това с цели 32% - от 224 милиона лв. на 296 милиона лв.. Тук разликите сред общините надалеч не са толкоз огромни като при растежа на изравнителната дотация. Най-голямо нарастване на целевата дотация за финансови разноски се следи в Габрово (46,6%), Годеч (45,8%), Дряново (42,2%) и Трявна (41%), а най-ниско в Челопеч и Чавдар (19,1% във всяка), Кричим (20,3%) и Копривщица (20,5%).
Формулите за формиране и на двете прегледани дотации имат изравнителен темперамент, който става забележим, когато се регистрира размерът на всяка една община. Видимо на човек най-вече средства се получават, където са най-нужни – в географски отделени общини с малко население и относително ниски доходи. Средствата от тези дотации са основни за активността на множеството общини, надлежно през последната година порастват доста.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Целта на изравнителната дотация е да компенсира разликите в личните доходи сред общините. Тя се пресмята според формула, включваща редица съставни елементи – брой деца и възрастни, дължина на пътната мрежа, население, територия, данъчна тежест и най-много личните доходи. Важно е да отбележим, че по-голяма дотация получават общините, които през предишни години са имали невисок дял на личните доходи по отношение на общите приходи. Също по този начин, по един от основните съставни елементи на дотацията средства получават единствено общини, при които данъчните приходи на човек са под 120% от междинните за страната, като в тази ситуация се компенсира разликата, т.е. колкото по-близко до този предел са постъпленията, толкоз по-нисък ще е прехвърлянето от държавния бюджет.
Номиналният размер на изравнителната дотация зависи частично от популацията на общините – предстоящо, най-големите бенефициенти са огромни общини с релативно ниски лични доходи. На първо място по този индикатор е Пазарджик с обща дотация от 7,7 млн. лева, следвана от Русе (7,5 млн. лева.), Сливен (6,2 млн. лева.), Стара Загора (6,1 млн. лева.) и Кърджали (5,8 млн. лева.). В другия завършек на спектъра стоят 18 общини, които не са получили нито лев изравнителна дотация. Те са най-вече в туристически региони (черноморски общини като Несебър, Созопол и Приморско и такива със мощно застъпен планински туризъм като Банско и Чепеларе), както и рудодобивни и индустриални центрове (Златица, Козлодуй, Гълъбово, Девня). Тук се подреждат и две от най-големите общини, а точно - София и Варна.
По-интересно обаче е да разгледаме по какъв брой от плануваните в бюджета общо 379 милиона лв. за изравнителни дотации се пада приблизително на гражданин във всяка община. Най-много на човек са получили Трекляно (576 лева.), Бойница (420 лева.), Чупрене (288 лева.) и Невестино (259 лева.) – все измежду общините с минимум население в страната. Областни центрове със относително високи икономическа интензивност и население разумно са получили ниски дотации – Пловдив (15 лева./човек), Плевен (29 лева./човек), Велико Търново (31 лева./човек), Благоевград (32 лева./човек) и Стара Загора (40 лева./човек). Средната изравнителна дотация на човек за страната е 55 лева, само че цели 232 общини получават повече от това, като повода за това е, че общините с най-голямо население не получават субсидия и надлежно дърпат междинната стойност надолу. Ако разгледаме единствено тези 247 общини, получаващи някаква дотация, междинната стойност на човек е 78,7 лева, като 198 получават повече от това.
Общият размер на изравнителната дотация е повишен с 15% - от 329 милиона лв. през 2021 година до 379 милиона през 2022 година, като този растеж е доста по-висок от темпа на повишаване през последните няколко години. При 102 общини нарастването надвишава общото, а при 25 от тях то е по-голямо от 30%. Най-голям растеж означават Благоевград (188,4%), Априлци (78,6%), Опан (75,2%), Камено (54,3%) и Каварна (53,8%). При 27 общини изменение липсва, като тук попадат освен общини с стабилно нулева дотация. Например Габрово, Копривщица, Макреш, Петрич и Раковски са получили еднакъв размер на дотацията и през 2021г., и през 2022г. Интересни образци са Гълъбово и Пловдив. Първата бележи 100-процентово намаляване (единствената негативна промяна), защото в актуалната година не взима никаква изравнителна дотация. Случаят на Пловдив е противоположният – през 2021г. общината не е взела никакви средства, само че тази година за нея са планувани 5,3 млн. лева
Друг значим приток на средства от централния бюджет към общините е целевата дотация за финансови разноски. Тя се дефинира от два съставния елемент, като първият регистрира броя обитаеми места, дължината на общинските пътища, популацията и територията, като колкото по-високи са стойностите на тези индикатори, толкоз по-голяма е номиналната дотация. Наличен е и втори съставен елемент, ориентиран към общините от четвърта и пета категория според категоризацията на МРРБ (тя регистрира редица демографски фактори, сегашно положение на инфраструктурата, достъп до канализация, интернет, лечебни и образователни заведения, положение на пазара на труда, данъчни доходи и др.), като тези категории включват общините с най-слабо показване. Важно е и да се означи, че размерът на целевата дотация не дава цялостна картина за капиталовата интензивност на общините, защото тя изключва забележителните средства, които се усвояват по европейски стратегии, както и средствата за съответни проекти в дадени общини, отпускани със специфични решения на държавното управление. Ето за какво е потребно индикаторът да се преглежда дружно с осъществените общи капиталови разходи в общините.
Понеже методологията на установяване на дотацията дава преимущество на общини с доста обитаеми места, огромно население и развита пътна мрежа, за по-обективно съпоставяне се фокусираме върху получените средства на човек от популацията. На гражданин най-голяма дотация са получили относително дребни общини като Трекляно (1036 лева./човек), Невестино (483 лева./човек), Ковачевци (474 лева./човек), Трън (450 лева./човек) и Бойница (408 лева./човек). Същевременно най-ниски са дотациите в огромните градски общини – Пловдив (11лв./човек), Ямбол, Варна, Добрич, Столична (12 лева./човек), Бургас (14 лева./човек) и Русе (16 лева./човек). Предвид изравнителния темперамент на описаната нагоре методология резултатът е логически – най-вече средства на гражданин взимат дребни погранични и планински общини, които се затрудняват да правят финансови разноски, заради ниското равнище на личните доходи и многото на брой дребни обитаеми места със слаба съгласуваност между тях. Същевременно градските общини с високи доходи не се нуждаят от толкоз огромна помощ от централния бюджет на човек и надлежно не я получават.
Предвидените средства за целеви дотации за общините в централния бюджет са общо 296 млн. лева, или приблизително по 43 лева на човек от популацията. Общо 213 общини получават по повече от това на гражданин.
През 2022г. общата целева дотация за финансови разноски също пораства, освен това с цели 32% - от 224 милиона лв. на 296 милиона лв.. Тук разликите сред общините надалеч не са толкоз огромни като при растежа на изравнителната дотация. Най-голямо нарастване на целевата дотация за финансови разноски се следи в Габрово (46,6%), Годеч (45,8%), Дряново (42,2%) и Трявна (41%), а най-ниско в Челопеч и Чавдар (19,1% във всяка), Кричим (20,3%) и Копривщица (20,5%).
Формулите за формиране и на двете прегледани дотации имат изравнителен темперамент, който става забележим, когато се регистрира размерът на всяка една община. Видимо на човек най-вече средства се получават, където са най-нужни – в географски отделени общини с малко население и относително ниски доходи. Средствата от тези дотации са основни за активността на множеството общини, надлежно през последната година порастват доста.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ